история на катедрата
Основана през 1945 година под името Приложна физика към тогавашния Физико-математически факултет, катедрата първа в България започва да осигурява пълноценно обучение по електротехника и радиотехника на всички студенти-физици.
Ключова роля за създаването ѝ изиграва проф. Емил Джаков, който полага основите на учебната и научната работа по радиофизика и електроника у нас. Проф. Джаков се дипломира от Физико-математическия факултет през 1931 година с отличен успех. Между 1933 и 1939 е асистент в катедра „Експериментална физика“, а през 1936/37 специализира методи за измерване на съпротивления в микровълновия обхват в Берлин. След завръщането си в България е избран за доцент (1939), извънреден професор (1942) и редовен професор (1945). Скоро след това той основава и новата катедра.
През 1949 година, катедрата е преименувана на Техническа физика. По това време като асистенти работят Бончо Белински, Кирил Кирков и Методи Четкаров.
1945
Интензивната научно-изследователска дейност на катедрата започва през 50-те години на миналия век. Тогава в състава на катедрата влизат асистентите Александър Раев и Константин Стаменов, постъпили в края на 40-те години, асистент Тихомир Стойчев, постъпил през 1953 година, и Васил Стефанов и Илия Мишев, докторанти на проф. Джаков, защитили трудовете си през 1955.
По това време катедрата се намира на ул. Московска. Разширява се с нови помещения и се създава учебна лаборатория. Благодарение на контактите на асистенти Стаменов и Стойчев с развиващата се тогава електронна промишленост, катедрата се сдобива с допълнително електронно оборудване и елементи. Физико-математическият факултет се премества в нова сграда на ул. Джеймс Баучър през 1960. Катедрата получава нови лаборатории и кабинети; по онова време съставът ѝ включва проф. Джаков, четирима асистенти и двама техници.
През 60-те години асистент Стойчев специализира в Упсала, Швеция, а асистент Стаменов – в Москва, СССР. След завръщането си те поставят основите на две нови научно-изследователски направления – физика на плазмата и газовия разряд, и квантова електроника и лазерна техника. Двамата са избрани за доценти през 1966, а Стойчев става ръководител на катедрата през 1967, когато проф. Джаков става академик на БАН, където поема новосъздадения Институт по електроника.
1950 - 1967
Съставът на катедрата през 1980 година (отляво надясно): гл. ас. Василев, доц. Желязков, гл. ас. Куцаров, доц. Иванов, физ. Матеев, гл. ас. Атанасов, гл. ас. Шиварова, гл. ас. Вацкичев, доц. Стойчев, К. Розаков, гл. ас. Александров, физ. Бачев.
В края на 60-те и началото на 70-те години се оформят няколко нови направления на обучение и изследване, включително микровълнова физика, вакуумна техника, електроника и електротехника, квантова електроника и други. В началото на 70-те години съставът на катедрата нараства до 19 души, и през 1974 година тя получава сегашното си наименование „Радиофизика и електроника“.
Доц. Стойчев, Иван Желязков и Стилиян Иванов развиват физиката на плазмата и газовия разряд. През 1978 година групата по квантова електроника и лазерна техника на доц. Стаменов се отделя в нова катедра, „Квантова електроника“. Под ръководството на доц. Стойчев и с помощта на специалист Кирил Розанов и финансовата подкрепа на Министерството на просветата, катедрата значително увеличава материалната си база, научните направления и броя на обучаваните студенти.
През 80-те години в катедрата вече са оформени няколко изследователски направления с колективи – Физика на плазмата и газовия разряд, Плазмохимия, Микровълнова физика и техника, Схемна електроника и приборостроене, Обработка на сигнали, Магнитоелектроника и Квантова електроника. В края на 80-те се осъвременяват специалностите, а в началото на 90-те катедрата отбелязва най-големия си състав в историята – 22 служители, в това число седем доценти, четирима главни асистенти, четирима старши асистенти, петима физици, един инженер и един специалист. Подписани са договори за международно сътрудничество, а през 1999 година е въведено тристепенното обучение бакалавър – магистър – докторант.