Изследване и оптимизиране на дисоциацията на СО2 в разряд с плъзгаща дъга
Договор № КП-06-ОПР 04/4 от 14.12.2018 г.
“Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства – 2018 г.”
Резюме на проекта
Едно от основните предизвикателства на нашето време е необходимостта от спешни мерки за редуциране на ефектите от глобалното затопляне, дължащо се на повишената концентрация на СО2 и СН4, главно в резултат на изгарянето на изкопаеми горива. Настоящият проект разглежда специфичен елемент от една по-обща концепция за рециклиране на CO2 в комбинация с възобновяеми енергийни източници и преобразуването му в суровини с висока добавена стойност за транспорта и промишлеността.
Ключов процес в рамките на тази концепция е дисоциацията на СО2 до СО и О2 и последващото създаване на синтетичен газ (CO+H2). В този проект планираме да изучим възможностите за по-ефективна дисоциация на СО2 в неизотермична плазма при атмосферно налягане, създадена в разряд с плъзгаща дъга (Gliding Arc Discharge). Преобразуването на CO2 в плазма при атмосферно налягане осигурява редица предимства, като висока енергийна ефективност, ниска цена, ниска температура на работните газове и мащабируемост.
Целите на проекта са насочени към изучаване и оптимизиране на енергийната ефективност и степента на дисоциация на CO2 в разряда. Работи се върху разработването на иновативен подход за независим контрол на основни негови параметри чрез използването на външно магнитно поле и контролиран интензитет на турбулентния пренос в газа. В проекта се използват взаимно-допълващи се експериментални изследвания и компютърни модели, в които екипът има дългогодишен опит.
Изследванията ще се осъществят съвместно с изследователската група PLASMANT, University of Antwerp, Belgium.
На този етап се работи основно върху конфигурация на разряда с раздалечаващи се електроди както е показано на фигурите по-долу. Изследват се две конфигурации на магнитното поле – с магнитно поле предизвикващо сила обратна на посоката на газовия поток и поле водещо до сила по посока на газовия поток.
Разрядите се изследват във специално проектирана вакуумна камера, която позволява много добро наблюдение на разряда и осигурява херметичност на системата. На фигурата по-долу са представени 3D CAD Модел на камерата и снимка на първи тест за вакуум на камерата от докторанта Владислав Иванов (ляво) и студента Веселин Веселинов (дясно). Снимката е от 22.02.2020 г.
Участници в дейностите по проекта:
доц. д-р Станимир Колев (ръководител на договора)
доц. д-р Цветелина Венелинова Паунска
доц. д.м.н. Христо Цветанов Търнев
доц. д-р Снежана Димитрова Йорданова
Владислав Валентинов Иванов
Никола Леонидов Георгиев
Веселин Веселинов
Михаил Шматок
Светлана Лазарова